"Златна Треска" Фестивал на съвременната българска керамика 2023

Още от ранните години на Борис /големият ми син/ свекърва ми имаше много добър лаф за постоянното чоплене в носа - "Какво бъркаш в този нос, злато ли вадиш от него?". И така двегодишният беше много забавен разкарвайки се с вирнат пръст и скандирайки: "Бабо, бабо, виж ЗЛАТО...".

След дълга пандемична обставока и хремава Коледа в мен започна да се поражда желание да изнеса извън себе си натрупаните размисли. Попаднах на статута за керамично биенале в Португалия. Много се размечтах да участвам там. Исках да е нещо смело, нещо което да провокира не само мен, а и публиката. Така всъщност се роди "Златна Треска". Не успя да стигне до Португалия, но пък беше добре посрещната на Фестивала на съвременната българска керамика, за което съм много щастлива.

Така между купища носни кърпички, флакончета, таблетки... едно парче глина се превърна в Коледна елха с нослета и златна украса. Докато се раждаше в главата ми си мислех как живеем във време на непрестанен стрес, притеснение и гняв. Всичко това води до чести заболявания на вътрешния ни свят и физическото ни тяло. Губим връзката със самите себе си и природата... Нашето ценно здраве изтича от нас и се влива в портфейлите на фармацевтичните компании. От всякъде ни заливат реклами за медикаменти, които ще намалят стреса, ще облекчат болката, ще направят съня ни по - добър, ще обогатят организма ни, за да живеем един по пълноценен и здравословен живот... прах в очите. Въпросът е какво следва от тук нататък ... кога фарма идустрията ще изпие хапчето за човечност???